Ювал Ноа Харари: Добре дошли на либералния бюфет
През ХХ век три огромни описа се пробваха да обяснят човешката история и да предложат визия за бъдещето на света: фашисткият роман, комунистическият роман и демократичният роман. Втората международна война и Студената война извадиха от играта фашисткия и комунистическия роман, оставяйки водещата роля на демократичния роман. Дали той ще последва фашизма и комунизма в кофата за отпадък на историята? Какво е бъдещето на “либералния свят ”? Ювал Ноа Харари, израелският създател с милиони продадени книги, преведени на двайсетина езици по целия свят, засипан с похвали от Бил Гейтс, Марк Зукърбърг или Барак Обама, дава отговор на този въпрос в своя публикация особено за “Фигаро ”. Авторът на " Homo sapiens " и " Homo Deus. Кратка история на бъдещето " не е огромен оптимист.През ХХ век три огромни описа се пробваха да обяснят човешката история и да предложат визия за бъдещето на света:
фашисткият роман, комунистическият роман и демократичният роман.
Фашисткият роман обясняваше историята като борба сред другите народи и предвиждаше свят, в който доминира една човешка група, която подчинява посредством принуждение всички останали.
Комунистическият роман обясняваше историята като класова битка и предвиждаше свят, в който всички групи са обединени от една централизирана система, която подсигурява тъждество, било то и с цената на свободата.
Либералният роман обясняваше историята като конфликт сред свободата и тиранията и предвиждаше свят, в който всички хора си сътрудничат свободно и спокойно при най-малък централен надзор, било то с цената на известно неравноправие.
Втората международна война и Студената война извадиха от играта фашисткия и комунистическия роман,
оставяйки на демократичния роман ролята на указател за човешкото минало и нужен справочник за бъдещето на света. Поне по този начин изглеждаше известно време. През последните години обаче от ден на ден политически водачи и придвижвания оспориха основните детайли на либерализма.
Дали демократичният роман ще последва фашизма и комунизма в кофата за отпадък на историята?
В началото на 2019 година е мъчно да се предвижда. Няма подозрение, че либерализмът е в рецесия, само че това, на което сме очевидци напоследък, не е цялостно занемаряване на демократичния роман. По-скоро става въпрос за преход от “подхода на менюто ” към “манталитета на бюфета ”.
Трудно е да се разбере актуалното развиване, тъй като либерализмът в никакъв случай не е бил едносъставен. Либерализмът цени свободата, само че свободата няма едно и също значение според от подтекста. За някои либерализмът включва свободни избори и демократизация. За други, либерализмът е синоним на търговски споразазумения и глобализация.
Други пък свързват либерализма с гей браковете и аборта.
Жаир Болсонаро либерал ли е? На този въпрос един бранител на гей правата няма да даде същия отговор, като икономиста болшевик. Либерализмът предлага разнообразни рекомендации за държание в икономическата, политическата и персоналната област, както в народен, по този начин и в интернационален проект.
Ето главните съставни елементи на либерализма:
ИКОНОМИЧЕСКАТА СФЕРА
На национално равнище - пазарна стопанска система, приватизация, малко налози
На интернационално равнище - свободна търговия, интернационална интеграция, незначителни митнически права
ПОЛИТИЧЕСКАТА СФЕРА
На национално равнище - свободни избори, правова страна, права на малцинствата
На интернационално равнище - мирни връзки, многостранно съдействие, интернационално право, интернационалните организации
ЛИЧНАТА СФЕРА
На национално равнище - независимост на избора, индивидуализъм, разнообразие, тъждество сред половете
На интернационално равнище - елементарно самостоятелно напредване и имиграция
Според демократичния роман, който господства в света през последните десетилетия, съществуват мощни и значими връзки сред шестте изброени нагоре детайла. Така че не може да имаме едното, без другото, тъй като напредъкът в едната сфера изисква напредък и в другите, като ги подтиква. Свободните избори, да вземем за пример, са от значително значение за триумфа на пазарната стопанска система: без демокрацията, пазарите стават бързо плячка на клиентелизма и корупцията на управляващите. По същия метод равенството сред половете предизвиква интернационалния мир, защото
нормално патриархалните полезности и мачо политиците подхранват войните.
Същевременно, международната икономическа интеграция върви ръка за ръка със свободата на потребителите: в случай че мога да предпочитам сред 100 международни марки, вместо сред три национални марки, аз ще се веселя на по-голяма самостоятелна независимост. И по този начин нататък. Така че, в случай че една страна желае да опита едно ядене от демократичното меню - икономическата либерализация, да вземем за пример -, тя няма друго решение, с изключение на да вземе всички други ястия.
“Нелибералната народна власт ”
Популистките и националистическите придвижвания по света прочее през днешния ден имат нещо общо: даже и да се назовават “антилиберални ”, нито едно от тях не отхвърля либерализма като цяло. Те отхвърлят по-скоро метода на менюто и желаят сами да избират своите ястия от демократичния бюфет.
Така Доналд Тръмп е парещ последовател на пазарната стопанска система и приватизацията, само че счита, че може да ги има, като подрива в същото време многостранното съдействие и даже свободната търговия.
Китай пази свободната търговия и неговият “нов път на коприната ” (Belt and Road Initiative) е един от най-амбциозните планове на глобализацията, замисляни някога; в подмяна на това, ентусиазмът му за свободните избори е доста по-малък.
Брекзитърите във Англия пазят демокрацията и нямат нищо срещу индивидуализма, само че не харесват многостранното сътредничество и концепцията да се даде прекомерно доста власт на интернационалните организации.
Виктор Орбан назова режима си “нелиберална народна власт ”, потвърждавайки, че в Унгария може да има свободни избори, без обаче да бъдат предпазени правата на малцинствата, многообразието и индивидуализма.
Единственото ядене, което всички или съвсем всички желаят, най-малко на доктрина, са мирните интернационалните връзки. Това е шоколадовата торта на демократичния бюфет. Обратното, единственото, което съвсем никой не желае, международната целина, е имиграцията. Дори и най-горещите последователи на демокрацията, индивидуализма и многостранното съдействие очевидно се мръщят на приемането на прекалено много имигранти.
Остава да разберем дали методът на бюфета е жизнерадостен.
Аналогията би могла да се окаже доста лъжлива. Менюто в заведенията за хранене е случайно комбиниране на самостоятелни едно от друго ястия. Либералният роман прочее постоянно е изтъквал, че демократичната система е жив организъм, формиран от взаимно подвластни органи. Ако е елементарно да се раздели супата от десерта, не може да се раздели сърцето от белите дробове.
Може ли Тръмп в действителност да предизвиква пазарната стопанска система в Съединени американски щати, като в същото време подкопва свободнага търговия в света? Може ли Китайската комунистическа партия да продължава да се радва на плодовете на икономическата либерализация, без да никакъв прогрес към политическия демократизъм? Може ли унгарците да имат народна власт без самостоятелни свободи и “нелибералната народна власт ” на Орбан не е ли по-красиво име за “диктатура ”? Може ли интернационалният мир да оцелее в свят, в който построяват стени по границите и комерсиалните войни се ускоряват?
Подходът на бюфета би могъл да докара до цялостно разбъркване в демократичната система, както в народен, по този начин и в интернационален проект. Това, което ще го размени, надалеч не е ясно.
Превод от френски: Галя Дачкова
фашисткият роман, комунистическият роман и демократичният роман.
Фашисткият роман обясняваше историята като борба сред другите народи и предвиждаше свят, в който доминира една човешка група, която подчинява посредством принуждение всички останали.
Комунистическият роман обясняваше историята като класова битка и предвиждаше свят, в който всички групи са обединени от една централизирана система, която подсигурява тъждество, било то и с цената на свободата.
Либералният роман обясняваше историята като конфликт сред свободата и тиранията и предвиждаше свят, в който всички хора си сътрудничат свободно и спокойно при най-малък централен надзор, било то с цената на известно неравноправие.
Втората международна война и Студената война извадиха от играта фашисткия и комунистическия роман,
оставяйки на демократичния роман ролята на указател за човешкото минало и нужен справочник за бъдещето на света. Поне по този начин изглеждаше известно време. През последните години обаче от ден на ден политически водачи и придвижвания оспориха основните детайли на либерализма.
Дали демократичният роман ще последва фашизма и комунизма в кофата за отпадък на историята?
В началото на 2019 година е мъчно да се предвижда. Няма подозрение, че либерализмът е в рецесия, само че това, на което сме очевидци напоследък, не е цялостно занемаряване на демократичния роман. По-скоро става въпрос за преход от “подхода на менюто ” към “манталитета на бюфета ”.
Трудно е да се разбере актуалното развиване, тъй като либерализмът в никакъв случай не е бил едносъставен. Либерализмът цени свободата, само че свободата няма едно и също значение според от подтекста. За някои либерализмът включва свободни избори и демократизация. За други, либерализмът е синоним на търговски споразазумения и глобализация.
Други пък свързват либерализма с гей браковете и аборта.
Жаир Болсонаро либерал ли е? На този въпрос един бранител на гей правата няма да даде същия отговор, като икономиста болшевик. Либерализмът предлага разнообразни рекомендации за държание в икономическата, политическата и персоналната област, както в народен, по този начин и в интернационален проект.
Ето главните съставни елементи на либерализма:
ИКОНОМИЧЕСКАТА СФЕРА
На национално равнище - пазарна стопанска система, приватизация, малко налози
На интернационално равнище - свободна търговия, интернационална интеграция, незначителни митнически права
ПОЛИТИЧЕСКАТА СФЕРА
На национално равнище - свободни избори, правова страна, права на малцинствата
На интернационално равнище - мирни връзки, многостранно съдействие, интернационално право, интернационалните организации
ЛИЧНАТА СФЕРА
На национално равнище - независимост на избора, индивидуализъм, разнообразие, тъждество сред половете
На интернационално равнище - елементарно самостоятелно напредване и имиграция
Според демократичния роман, който господства в света през последните десетилетия, съществуват мощни и значими връзки сред шестте изброени нагоре детайла. Така че не може да имаме едното, без другото, тъй като напредъкът в едната сфера изисква напредък и в другите, като ги подтиква. Свободните избори, да вземем за пример, са от значително значение за триумфа на пазарната стопанска система: без демокрацията, пазарите стават бързо плячка на клиентелизма и корупцията на управляващите. По същия метод равенството сред половете предизвиква интернационалния мир, защото
нормално патриархалните полезности и мачо политиците подхранват войните.
Същевременно, международната икономическа интеграция върви ръка за ръка със свободата на потребителите: в случай че мога да предпочитам сред 100 международни марки, вместо сред три национални марки, аз ще се веселя на по-голяма самостоятелна независимост. И по този начин нататък. Така че, в случай че една страна желае да опита едно ядене от демократичното меню - икономическата либерализация, да вземем за пример -, тя няма друго решение, с изключение на да вземе всички други ястия.
“Нелибералната народна власт ”
Популистките и националистическите придвижвания по света прочее през днешния ден имат нещо общо: даже и да се назовават “антилиберални ”, нито едно от тях не отхвърля либерализма като цяло. Те отхвърлят по-скоро метода на менюто и желаят сами да избират своите ястия от демократичния бюфет.
Така Доналд Тръмп е парещ последовател на пазарната стопанска система и приватизацията, само че счита, че може да ги има, като подрива в същото време многостранното съдействие и даже свободната търговия.
Китай пази свободната търговия и неговият “нов път на коприната ” (Belt and Road Initiative) е един от най-амбциозните планове на глобализацията, замисляни някога; в подмяна на това, ентусиазмът му за свободните избори е доста по-малък.
Брекзитърите във Англия пазят демокрацията и нямат нищо срещу индивидуализма, само че не харесват многостранното сътредничество и концепцията да се даде прекомерно доста власт на интернационалните организации.
Виктор Орбан назова режима си “нелиберална народна власт ”, потвърждавайки, че в Унгария може да има свободни избори, без обаче да бъдат предпазени правата на малцинствата, многообразието и индивидуализма.
Единственото ядене, което всички или съвсем всички желаят, най-малко на доктрина, са мирните интернационалните връзки. Това е шоколадовата торта на демократичния бюфет. Обратното, единственото, което съвсем никой не желае, международната целина, е имиграцията. Дори и най-горещите последователи на демокрацията, индивидуализма и многостранното съдействие очевидно се мръщят на приемането на прекалено много имигранти.
Остава да разберем дали методът на бюфета е жизнерадостен.
Аналогията би могла да се окаже доста лъжлива. Менюто в заведенията за хранене е случайно комбиниране на самостоятелни едно от друго ястия. Либералният роман прочее постоянно е изтъквал, че демократичната система е жив организъм, формиран от взаимно подвластни органи. Ако е елементарно да се раздели супата от десерта, не може да се раздели сърцето от белите дробове.
Може ли Тръмп в действителност да предизвиква пазарната стопанска система в Съединени американски щати, като в същото време подкопва свободнага търговия в света? Може ли Китайската комунистическа партия да продължава да се радва на плодовете на икономическата либерализация, без да никакъв прогрес към политическия демократизъм? Може ли унгарците да имат народна власт без самостоятелни свободи и “нелибералната народна власт ” на Орбан не е ли по-красиво име за “диктатура ”? Може ли интернационалният мир да оцелее в свят, в който построяват стени по границите и комерсиалните войни се ускоряват?
Подходът на бюфета би могъл да докара до цялостно разбъркване в демократичната система, както в народен, по този начин и в интернационален проект. Това, което ще го размени, надалеч не е ясно.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ